Монтаж на моноблок
Моноблокът (от гръцки “mono”- едно), представлява цялостен механизъм, включващ седалка, капак, тоалетна чиния и казанче. От хигиенична гледна точка този вид тоалетна е лесна за почистване и поддържане.Понякога, да се купи моноблок е по-изгодно от това всеки елемент да бъде закупен поотделно.На пазара се предлагат различни разновидности – с порцеланови или фаянсови механизми, стандартни или ъглови. Моноблокът, изработен от порцелан или фаянс е дълготраен и издръжлив, а гладката му повърхност не задържа много микроорганизми. Ъгловия фаянсов моноблок е предпочитан избор за хората, които са по-артистично настроени и разполагат с по-големи финансови възможности.
Монтаж на тоалетно казанче
В зависимост от модела начинът на монтаж на казанчето може да се различава. Например при тоалетно казанче за моноблок монтажа се извършва посредством специални болтове към тоалетната чиния. Преди самото закрепване се извършва монтаж на арматурата и се подлага гарнитура за да не подлива вода между казанчето и тоалетната чиния.
Захващането на казанчето за стената се извършва посредством дюбели и крепежни елементи. Обичайно системата за закрепване при казанчетата се състои от планки с ръб насочен нагоре, а на тоалетното казанче е указано мястото, където трябва да се захване. Заедно с монтажа на казанчето се правят и монтаж на арматурата за пълнене и източване на казанчето, поплавъка и тръбата свързваща казанчето и тоалетната.
Освен самото монтиране трябва да се отчете и оттичането.
Моноблокът може да бъде с хоризонтално, ветикално и двойно оттичане. При хоризонталното монтиране е налице 180 градусов ъгъл на отвод. Вертикалното оттичане се среща при по-старите жилищни кооперации. Сред предимствата им е, че тоалетната може да се позиционира навсякъде, а тръбите лесно да се скрият с подходяща облицовка.
В този случай тоалетната чиния се монтира на пода и в зависимост от конкретната ситуация може да бъде със задно или долно оттичане.При долното оттичане има плюс, че гъвкавата връзка е скрита зад тоалетната чиния и въобще не се вижда, както и крепежните елементи и съответно отделните елементи на моноблока прилепват плътно към стената.
По отношение на тоалетната чиния е хубаво тя да бъде с плавно падане, за да не се чува рязко тропане на падащия капак, удачно е особено при наличието на малки деца.
Обичайна последователност при монтажа на моноблок:
- Спиране на водата;
- Демонтиране на старата тоалетна чиния;
- Укрепване на тоалетната (захващане с дюбели, залепване със силикон или теракол);
- Свързване на маншона с отвора на тоалетната и канала;
- Монтиране на казанчето върху тоалетната чиния;
- Свързване на казанчето със студената вода чрез мека връзка;
- Уплътняване на разстоянието срещу подливане на пода със санитарен силикон;
- Монтиране на седалката към тоалетната чиния;
- Проверяване за течове
- Регулиране и настройване на водното ниво в казанчето